Коя от трите книги ви харесва най-много?

Споделете.   

Гласувах с втората....много се колебах между първата и втората,понеже и в двете книги на преден план са чувствата,емоциите и болката им.Във втората книга Крисчън разкрива тайните си и просто ми е на сърце....особенно една сцена....предполагам като и Вие я прочете,ще Ви остави без думи....аз лицно преглъщах буцата в гърлото ми.Сцената повлия на избора ми.Сетих се за нея и имполсивно гласувах:втората книга.Ето и сцената.


- Къде е Лийла?
- В една психиатрична клиника във Фримонт. - Той впи очи в лицето ми. - Ана, какво има? - Приближи се и застана пред мен.
- Какво се е случило?
Поклатих глава.
- Аз не съм за теб.
- Какво?! - ахна той. - Защо смяташ така? Как изобщо можеш да си го помислиш?
- Не мога да ти дам онова, от което имаш нужда.
- Нямам нужда от нищо друго освен теб.
- Когато те видях с нея... - Гласът ми секна.
- Защо ме измъчваш? Това няма нищо общо с теб, Ана. Само с нея. - Крисчън рязко си пое дъх и отново прокара пръсти през косата си. - Тя просто е болна.
- Но аз я усетих - връзката между вас.
- Какво?! Не! - Той посегна към мен и аз инстинктивно отстъпих назад. Крисчън отпусна ръка и запримигва. Изглеждаше обзет от паника.
- Бягаш ли? - промълви с разширени от страх очи.
Не отговорих. Опитвах се да събера пръснатите си мисли.
- Недей - умолително каза Крисчън.
- Крисчън... Аз... - Какво исках да кажа? Имах нужда от време, за да осмисля всичко това. Да, от време.
- Не. Не! - възкликна той,
-Аз...
Крисчън бясно се огледа наоколо. Вдъхновение ли търсеше? Божествена намеса? Нямах представа.
- Не можеш да си отидеш. Обичам те, Ана!
- И аз те обичам, Крисчън, просто...
- Не... не! - отчаяно викна той и стисна главата си с ръце.
- Крисчън...
- Не - промълви той с разширени от паника очи и ненадейно падна на колене пред мен със сведена глава, поставил длани върху бедрата си. Дълбоко си пое дъх и остана неподвижен.
„Какво значи това?!“
- Какво правиш, Крисчън?
Погледът му бе вперен в пода.
- Крисчън! Какво правиш? - повторих пискливо. Той не помръдна. - Крисчън, погледни ме! - заповядах му панически.
Главата му се вдигна без колебание и той ме погледна безучастно с хладните си сиви очи - почти ведри... очакващи.
„Мама му стара...“ Крисчън. Подчиненият.

NiKoLcHeToOo написа:

Гласувах с втората....много се колебах между първата и втората,понеже и в двете книги на преден план са чувствата,емоциите и болката им.Във втората книга Крисчън разкрива тайните си и просто ми е на сърце....особенно една сцена....предполагам като и Вие я прочете,ще Ви остави без думи....аз лицно преглъщах буцата в гърлото ми.Сцената повлия на избора ми.Сетих се за нея и имполсивно гласувах:втората книга.Ето и сцената.


- Къде е Лийла?
- В една психиатрична клиника във Фримонт. - Той впи очи в лицето ми. - Ана, какво има? - Приближи се и застана пред мен.
- Какво се е случило?
Поклатих глава.
- Аз не съм за теб.
- Какво?! - ахна той. - Защо смяташ така? Как изобщо можеш да си го помислиш?
- Не мога да ти дам онова, от което имаш нужда.
- Нямам нужда от нищо друго освен теб.
- Когато те видях с нея... - Гласът ми секна.
- Защо ме измъчваш? Това няма нищо общо с теб, Ана. Само с нея. - Крисчън рязко си пое дъх и отново прокара пръсти през косата си. - Тя просто е болна.
- Но аз я усетих - връзката между вас.
- Какво?! Не! - Той посегна към мен и аз инстинктивно отстъпих назад. Крисчън отпусна ръка и запримигва. Изглеждаше обзет от паника.
- Бягаш ли? - промълви с разширени от страх очи.
Не отговорих. Опитвах се да събера пръснатите си мисли.
- Недей - умолително каза Крисчън.
- Крисчън... Аз... - Какво исках да кажа? Имах нужда от време, за да осмисля всичко това. Да, от време.
- Не. Не! - възкликна той,
-Аз...
Крисчън бясно се огледа наоколо. Вдъхновение ли търсеше? Божествена намеса? Нямах представа.
- Не можеш да си отидеш. Обичам те, Ана!
- И аз те обичам, Крисчън, просто...
- Не... не! - отчаяно викна той и стисна главата си с ръце.
- Крисчън...
- Не - промълви той с разширени от паника очи и ненадейно падна на колене пред мен със сведена глава, поставил длани върху бедрата си. Дълбоко си пое дъх и остана неподвижен.
„Какво значи това?!“
- Какво правиш, Крисчън?
Погледът му бе вперен в пода.
- Крисчън! Какво правиш? - повторих пискливо. Той не помръдна. - Крисчън, погледни ме! - заповядах му панически.
Главата му се вдигна без колебание и той ме погледна безучастно с хладните си сиви очи - почти ведри... очакващи.
„Мама му стара...“ Крисчън. Подчиненият.

Това е и моята любима част от втората книга! Беше..... наистина спираща дъха сцена, поне за мен,   Буквално останах с отворена уста и същевременно ме сви стомахът от умиление. :)